Чавдар Мутафов и Мюнхен

Чавдар Мутафов и Мюнхен

(Чавдар Мутафов и естетическото влияние на немския модернизъм)  

Чавдар Мутафов е уникален в българската литература като визуалист на словото, писател, който сякаш рисува и вае посредством словото. Този му похват на пластична стилизация на словото или словесна стилизация на пластичното определя и мястото му в настоящата дискусия върху българските художници и Мюнхен.

I.

Мюнхен е безспорно един от градовете с ключово значение в живота на този своеобразен художник посредством словото. Космополитен дух, той мечтае за „един голям град, който едновременно да съчетава сладкарницата „Цар Освободител” с кафене „Щефани”, …в него да се говори по възможност български…”¹ „Този град, този град, пише Мутафов през 1924г. , „той ми лежи на сърцето и можеше винаги да бъде Мюнхен, ако годините биха почнали от 1914г. назад.” ²

Мюнхен е градът, в който Мутафов съзрява, в който на два пъти се връща, за да учи, трагично прекъсван от войните,  градът, който изпитва с лишения любовта му към майсторката на историческия роман – Фани Попова-Мутафова, най-сетне градът,  в който Мутафов изживява своя едновременно най-тревожен и най-светъл час, часът, в който се ражда неговият син Добри през 1925г.  ³

Всеки един от периодите на Мутафов в Мюнхен е белязан своеобразно. През първия период, както свидетелстват красноречивите му любовни писма, той тръпне в нервното напрежение на младостта, която открива Шопенхауер и Пшибишевски, вълнува се от „великата гатанка на пола”, търси чудото в „хиляди остри цветни очи от лампите на ресторанта и сигналите на параходите”, сред „някакви розови снегове , потопени в небето и големи бели триъгълници, които хвърчат”. ⁴ Това е периодът, в който той се възхищава на Лоенгрин и сънува града като „ярки, чудати смешения от фигури, светлини и звуци”. ”Сънувам с отворени очи: по улицата, дома, навсякъде, пише той. „…върху книгите, които чета, се гонят щарени тълпи от елфи и малки черни уроди, часовникът ми бие някакви чудати гами, в които се смесват рогове, цигулки и звънчета”.⁵ През 1912г. Мюнхен за Мутафов е: „Практики, машини, недоспани нощи, мързеливи лекции; обеди, които развалят стомаха; бръсначи, които развалят кожата, жени, които развалят нервите, желания, които развалят душата”. ⁶  Но е и музиката на Вагнер, която слуша до три през нощта.

За първи път Мутафов отива в Мюнхен, за да следва машинно инженерство. Този първи период трае от 1908г. до 1912г., прекъснат от мобилизация в Балканската война. При първото си пребиваване в Мюнхен (1908-1912)  Мутафов заварва още разгара и края на мюнхенския сецесион и присъства на основаването на втората група на немския експресионизъм – „Синият конник” . Както твърди Кирил Кръстев ⁷ най-ценните есеистични студии на Мутафов са писани под влиянието на този негов първи период в Мюнхен. Мюнхенският сецесион (Jugendstil), основан в края на 19 – тото столетие (1892) докосва Чавдар Мутафов с късната си фаза на развитие. Още преди войната в Германия се е образувал и първият експресионистичен кръг – групата „Мост” (Дрезден, 1905). Докато Мутафов е в  Мюнхен  в периода  1908-1912г.  се формира и втората група на немския експресионизъм – „Синият конник” на Василий Кандински (1911-1912), около когото са Франц Марк, Август Маке, Карл Хофе, Паул Кле, Алексей Явленски и др. През този период в Мюнхен излизат и две важни издания:  известното хумористично-сатирично   списание „Симплицисимус” и органът на немския югендстил още от 1896г, списанието за литература, критика и изкуство -  „Югенд”. Във войнишкото сандъче на Мутафов  приятелят му – дипломатът и писател Димитър Шишманов – ще открие много „югенди”, а самият Мутафов признава в анкета от 1934г., че редом с класици като Мопасан и Хайне, Карл Айнщайн, Оскар Уайлд и Казимир Едшмид, негови учители са били и всички „известни и неизвестни автори от мюнхенските сатирико-хумористични списания „Симплицисимус” и „Югенд” – майсторите на подигравката и стилистичните фокуси.” ⁸

В Мюнхен Мутафов усвоява основни посоки на декоративни естетически търсения:  интересът към архитектурния интериор, полиграфическата продукция (оформянето на книгата),  арабеските, изящните, огънати, S-образни линии, въобще „стиловите свойства на линията”, геометричните фигури, плоският, двуизмерен похват на изображение, двуизмерно пластичните, обезличени образи, слепената от фрагменти фабула, ритмизирането на текста в една поетическа цикличност, ярко визуализираната в цветове и форми словесна тъкан, която създава текста като орнамент. В началото до средата на 20-те години Мутафов насища словото си с все повече експресионистични изобразителни средства: търси изразността на пластично огрубения контур, ъгловатите геометрични фигури;  фабулата се развива посредством колажното, алогично завъртане на фрагменти от образи и действия, сякаш в сън, героите са характерно деперсонализирани посредством редуцирането им във фрагменти и щрихи. В своята „орнаментална и парадоксална везба” текстовете на Мутафов сплитат още „ироничния скептицизъм на романтизма и асоциативната метафоричност на символизма” (по думите на Кирил Кръстев ⁹). Не на последно място, Мутафов усвоява от идеите на „Синия конник” и абстрактното течение в експресионизма, което замества деформирания предмет с изцяло нов, „необразен символ” и развива декоративното и експресионистично изображение в абстрактно.

Както твърди К. Кръстев, при второто си пребиваване в Мюнхен Мутафов „заварва  по-нататъшното диференциално развитие на немския експресионизъм:”…едни художници са погълнати от чисто художествени експерименти, …други влизат в разработка на „новите точни стойности” или „новата вещественост”, прогласени от архитектурно-приложната школа „Баухаус” на Валтер Гропиус.” ¹⁰ Интересно е, че и новото си художествено увлечение Мутафов усвоява в Германия: изследователите са склонни да виждат развитието на неореалистичния изобразителен похват у Мутафов под влиянието именно на „новата вещественост”, която наследява експресионизма в Германия.  Терминът “Neue Sachlihkeit”  е изкован през 1925 г., в литературата течението се развива до 1933 и за негови представители обичайно се разглеждат автори като Бертолд Брехт, Ерих Мария Ремарк, Курт Тухолски, Йозеф Рот, Ерих Кестнер, Хайнрих Ман и др. Тази “нова вещественост” заедно с архитектурното си превъплъщение “Bauhaus” акцентира върху рационалното, масовото и утулитарното: това е и неореалистичният прототип за Чавдар Мутафов. В прозата му този похват се реализира в  конкретно-предметното присъствие на вещта, открито като нейно естетическо измерение, връщането към същинската събитийна фабула. Действието застава в основата на разказа, развива се стремително и насища художественото пространство с напрежението на случването; психологическият релеф се вплътнява, образите стават все по-осезателно конкретни и богато нюансирани.

II.

През втория период на следване, този път на архитектура (1922-1925), Мутафов отива вече женен, със съпругата си. През 1923г. в Мюнхен семейство Мутафови сварва вече една внушителна българска колония – писатели, поети, архитекти, музиканти. Заедно с изкуството на архитектурата Мутафов се запознава пълноценно с историята и теорията на живописта, в писмата си до Фани описва свои посещения на опери и филми, сред които новаторските филми „Елена” и „Нибелунгите”, „Любовна трагедия”, слуша „Тристан”, „Залезът на боговете”. Между лекциите по арабска и сирийска архитектура, немска живопис и църковното строителство, и възторга си от „строителното изкуство”, което го кара да обича Германия, той посещава известните Schlackgalerie и Glaspalast, изложбата на Щук – един от основателите на мюнхенския сецесион, чиито алегорични платна съчетават академичния натурализъм с югендстила. Макар и в Мюнхен отблизо следи книжките на „Златорог” и „Пламък”, Васил Пундев го кани да сътрудничи на „Хиперион”,  коментира с Константин Гълъбов своята „Приказка в рококо”, „Грубости”,  а в писмата на Димитър Шишманов оживява  „Дилетант”-ът  – във вечния приятелски спор „реализъм-модернизъм”. Мутафов диша мюнхенски въздух с Николай Лилиев и изпраща на Владимир Василев ключови свои произведения като разказите „Смъртен сън” (отпечатан в сп. „Златорог”, 1923) и  „Радостта от живота” (отпечатан в сп. „Демократически преглед”, 1924) , „писмо от чужбина” за изложбата в Glaspalast. Ведно с чертежите и бюстовете, които моделира, Мутафов следи с живо внимание културния живот в България, във всяко свое писмо до Фани моли настоятелно за „всички вестници”, осведомява се за Сирак Скитник, Йордан Стубел, Коста Гълъбов, Владимир Василев, Гео Милев, редактираните от тях издания. Чете „Ахатовите кълба” от любимия Казимир Едшмид, чиято „Прокажена гора” превежда. Често е в компанията на писателя Георги Райчев,  архитекта Димитър Цолов, художника Атанас Тасев.

.

Мюнхен за Мутафов е обикнат град, в който, пише на съпругата си, мечтае да живее един ден, град, който обиква и чувства роден, представяйки си, че и в София не е живял толкова, но едновременно е нетърпелив да се върне, защото чувства на моменти, че губи себе си в този „самотен и печален град”, сред „уморените сенки на фасадите”. ¹¹ В тези мигове Мюнхен „се вкаменява, отровен и грохнал, като сърце, което не обича никого.” ¹² И все пак, на прощаване бърза да посети още веднъж любимата Гласпаласт, изложбата Neue – Sezession и ретроспективната изложба „50 години немско изкуство”. За да напише, научен от изкуствоведа Рихард Мутер великолепните си есеистични и изкуствоведски текстове с манифестно значение за българската култура между двете войни, текстове, в които Мутафов се проявява като „един от професионално най-подготвените  ни, компетентни и сигурни художествени критици” (Кирил Кръстев ¹³), текстове, които можеха да се родят само от въздуха на един от големите европейски центрове на сецесиона и експресионизма – Мюнхен.   

Бележки:

1. В писмо до Власимир Василев, Мюнхен,  2.януари 1924г.
2. Пак там
3. Както го описва Фани Попова-Мутафова в своите спомени, цитирани от Катя Зографова в книгата й „Чавдар Мутафов. Възкресението на Дилетанта”, С., 2001, с.101;
4. В писмо от Мюнхен, 20.V. 1912;
5. В писмо от Мюнхен, 16. IV.1912;
6. В писмо то Мюнхен, 20.V.1912;
7. Кръстев, К. Избрано. Предговор. С., 1993, с.9;
8. Цит. по Кръстев, К.Избрано.Предговор.С., 1993, с.13;
9. Кръстев, К. Избрано. Предговор.С., 1993.с.13;

10.  Кръстев, К. Избрано. Предговор.С., 1993.с.10;

11.  В писмо от Мюнхен, 8.VII.1924;

12.  Пак там;

13.  Кръстев, К. Избрано. Предговор.С., 1993, с.18;